Wieder duftet der Wald.
Гората отново ухае сладко.
Es heben die schwebenden Lerchen
Издигат носещите се чучулиги
mit sich den Himmel empor, der unseren Schultern
със себе си небето нагоре, което на раменете ни
schwer war;
тежеше;
zwar sah man noch durch die Äste den Tag, wie er
вярно, още се виждаше през клоните денят, как той
leer war,-
беше празен—
aber nach langen, regnenden Nachmittagen
но след дълги, дъждовни следобеди
kommen die goldübersonnten
идват златно-ослънчените
neueren Stunden,
по-нови часове,
vor denen flüchtend an fernen Häuserfronten
пред които, бягайки, на далечни фасади на къщи
alle die wunden
всички ранени
Fenster furchtsam mit Flügeln schlagen.
прозорци плахо пляскат с крила.
Dann wird es still. Sogar der Regen geht leiser
Тогава става тихо. Дори дъждът пада по-тихо
über der Steine ruhig dunkelnden Glanz.
над спокойно потъмняващия блясък на камъните.
Alle Geräusche ducken sich ganz
Всички звуци се свиват напълно
in die glänzenden Knospen der Reiser.
в блестящите пъпки на клонките.
