Vai-se a primeira pomba despertada...
Първият събуден гълъб отлита...
Vai-se outra mais... mais outra... enfim dezenas
Отлита още една... още една... накрая десетки
De pombas vão-se dos pombais, apenas
Гълъби отлитат от гълъбарниците, щом
Raia sanguínea e fresca a madrugada...
Зазорява свежа, кървавочервена зора...
E à tarde, quando a rígida nortada
А следобед, когато суровият северен вятър
Sopra, aos pombais de novo elas, serenas,
Вее, те отново се връщат спокойно към гълъбарниците,
Ruflando as asas, sacudindo as penas,
Размахвайки крилата си, разтърсвайки перата си,
Voltam todas em bando e em revoada...
Всички се връщат заедно, в голямо ято...
Também dos corações onde abotoam,
Също и от сърцата, където разцъфтяват,
Os sonhos, um por um, céleres voam,
Сънищата, едно по едно, бързо летят,
Como voam as pombas dos pombais;
Както летят гълъбите от гълъбарниците;
No azul da adolescência as asas soltam,
В синьото на юношеството разперват криле,
Fogem... Mas aos pombais as pombas voltam,
Бягат... Но към гълъбарниците гълъбите се връщат,
E eles aos corações não voltam mais...
А мечтите никога не се връщат в сърцата отново...
