L’albero a cui tendevi
Дървото, към което протягаше
La pargoletta mano,
Малката детска ръка,
Il verde melograno
Зеленото нарово дърво
Da’ bei vermigli fior,
Със своите красиви алени цветя,
Nel muto orto solingo
В тихата, самотна градина
Rinverdí tutto or ora
Току-що отново позеленя
E giugno lo ristora
А юни го възстановява
Di luce e di calor.
Със светлина и топлина.
Tu fior de la mia pianta
Ти, цвете на моето растение
Percossa e inaridita,
Ударено и изсъхнало,
Tu de l’inutil vita
Ти, от моя безполезен живот
Estremo unico fior,
Единственото последно цвете,
Sei ne la terra fredda,
Ти си в студената земя,
Sei ne la terra negra;
Ти си в тъмната земя;
Né il sol piú ti rallegra
Слънцето вече не те радва
Né ti risveglia amor.
Нито любовта те събужда.
